НА БОЛГАРСКОМ…
Стихи Ольги ГРИГОРЬЕВОЙ на болгарском языке
Може би не ми стигна съдба
Може би не ми стигнасъдба,
или време. Или пъккъсмета
да изпратя в небетомолба,
всеки плач и молитва заветна.
Може би не намерих страна
да се вдигнасъсславата в полет.
Но свободна съмднес. И зърна
търсяздрави — че птица съм волна.
Не достигналюбов, огън тих…
Да гадая — отмина си всичко.
Просто в този век аз се родих.
Просто тазиземя аз обичах.
Превод на български език: Дафинка Станева
Может быть, не хватило судьбы…
Может быть, не хватило судьбы…
Или времени. Или — удачи.
Передать в небеса все мольбы,
Записать все молитвы и плачи.
Может быть, не хватило страны
Чтоб прославиться и проявиться.
Но зато мы теперь все вольны —
Ищем зёрнышки, вольные птицы.
Не хватило любви иль тепла…
Что гадать теперь. Было так было.
Просто я в этом веке жила.
Просто я эту землю любила.
Най — после…
Най-после дойдеяснота, отрезвиха се чувствата.
От поглед случаен, от въздишка не удряме ток.
Най-после животът се върна в повседневнотоустие.
Най-после не се мятам слаба от трън, та на глог.
Най-после, най-после…Ах, колко е просто. И тъжно
в размерен и ясен живот да не мъчи те зной.
Да бъдеш любима, послушна, грижовна и нежна,
а не наводнение, вихър или слънчев порой.
Превод от руски: ДафинкаСтанева
Наконец-то…
Наконец-то наступила эта ясность, трезвость чувства.
Взгляд случайный, вздох прощальный уж не мучают меня.
Наконец-то возвратилась жизнь в обыденное русло.
Наконец-то не кидаюсь из огня да в полымя.
Наконец-то, наконец-то…Ах, как просто, ах, как скучно
Жить размеренно и ясно, не печалясь ни о чём.
Быть заботливой и нежной, быть любимой и послушной,
А не вихрем, наводненьем или солнечным лучом.
Вятър — западен, слънце — от изток
Вятър — западен, слънце — от изток.
Ослепявамемайскиятден.
Жар. И студ. И тълпатапритиска,
никой длан не протягакъм мен.
Но в живота ни смесен, неистов
пак души благодарнивишим.
Вятър — западен. Слънце — от изток.
По средата Русия лежи.
Превод от руски: ДафинкаСтанева
Ветер — с запада, солнце — с востока
Ветер — с запада, солнце — с востока,
Ослепительность майского дня.
Жарко. Зябко. В толпе одиноко,
И никто не поддержит меня.
В нашей жизни намешано столько…
Но душа благодарно дрожит.
Ветер — с запада. Солнце — с востока.
Посредине Россия лежит.